Кристалина Георгиева за финансите в България и световната икономика
България би трябвало да се концентрира върху приемането на бюджет, който да помогне на страната ни да влезе в еврозоната. Това уточни в извънредно изявление за ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. По думите ѝ страната ни е на път да реши казуса с по-високата инфлация, като прогнозите са тя да бъде 2,6% през идната година. Към момента процентът е 2,8.
„ Но в случай че през този интервал решим да харчим повече, в сравнение с имаме, и в нашите критерии за еврозоната се появи нова дупка - този път бюджетен недостиг, фактически ще отложим влизането си. Отлагахме го към този момент няколко пъти, време е да си кажем, че се стягаме и довеждаме тази работа до дъно, както стана с Шенген ”, уточни Георгиева.
Относно рецензиите, които пристигнаха от Българска народна банка към Бюджет 2025, ръководещият шеф на МВФ уточни: „ Това не се случва постоянно и съгласно мен се случи обективно по една единствена причина. В Европейската централна банка работят доста добре с Българската национална банка, Комисията също работи добре с Министерството на финансите. Изградиха се упования, че най-накрая ние ще преодолеем едно само ограничаване, което имахме - инфлацията, и в този момент се изправяме пред риска да има и ново ограничаване. Затова Българска народна банка сподели: „ Внимавайте, дано да сме по-реалистични ”. Да, може би приходите ще се усилят. Да не забравяме, че ние желаеме да ги увеличим с еднократни дейности, а не със систематична политика за увеличение на приходите ”.
По думите ѝ в Европа има схващане за това, че би трябвало да се вкара повече динамизъм в европейската стопанска система, в случай че тя желае да се състезава сполучливо с тези, които са по-добре от нея през днешния ден.
„ Глобално, растежът през тази година е относително резистентен - 3,2%. Предвиждаме 3,2% за идната. Видяхме, че американската стопанска система се показа по-добре, в сравнение с ние чакахме при започване на годината. Докато европейската се показа малко по-зле, в сравнение с бяха нашите упования. Защо? Каква е разликата сред Щатите и Европа. Най-вече три неща ”, изясни Георгиева.
И разясни: „ Първо - Съединени американски щати имат енергийна самостоятелност, достъп до относително по-евтина, изобилна сила. Европа, изключително след войната в Украйна, трябваше да се приспособява към нова енергийна действителност. Погледнато в профил - европейците могат да се гордеят с това, което реализираха. Толкова бързо да се пренасочат от огромна взаимозависимост от Русия към относителна непоклатимост в енергийния пазар е значително. Това обаче остава по-сложна тематика за Европа. Второ - Съединени американски щати имат финансови пазари, които работят доста по-интензивно, в сравнение с тези в Европа. Старият континент разчита повече на банковата система, до момента в който Съединени американски щати - на финансовия пазар. В този финансов пазар в Щатите има елементарен достъп до рисков капитал, което значи, че нововъведенията там се трансформират в компании, а фирмите стават световни водачи доста бързо. Това в Европа не се случва. Ние нямаме тази сила. Третата разлика - в Съединени американски щати има голям достъп до човешки капитал. В Европа ситуацията е по-сложно. Ние сме по-бързо остаряващи и към момента не сме си решили тематиката за това по какъв начин ще можем да осигурим работна ръка за нашата стопанска система. Такава, каквато новата стопанска система, която е доста по-технологично подвластна, изисква ”, е нейното експертно мнение.
„ Светът се трансформира доста бързо. Виждаме по какъв начин трансформацията на стопанските системи подвига някои нагоре и смъква други. Европа има голям капацитет да резервира ролята си на мощен фактор в международната стопанска система, единствено в случай че си реши проблемите. Надявам се, че огромните стопански системи в Европа ще преодолеят техните лични ограничавания и ще намерят път към това да са още веднъж водачи в растежа в Европа. Дали това ще стане през 2025 година - ще забележим. Възможно ли е да стане - несъмнено. Това, което мога да кажа от наблюденията по света - има цикличност. Това, което трансформира траекторията на страните, е решителността да се оправят с проблемите, каквито са, а не каквито ни се желае да бъдат ”, заключи ръководещият шеф на МВФ.
Припомняме, че Кристалина Георгиева зае 13 място в тазгодишната ранглиста на „ Форбс ” за най-влиятелните дами в света. „ Това демонстрира, че когато се работи съществено, има резултати и те се признават. Разбира се, това е самопризнание освен за мен, само че и за целия екип на МВФ, за многото работа, която свършихме в интерес на световната икономика през тази година ”, показа тя.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
„ Но в случай че през този интервал решим да харчим повече, в сравнение с имаме, и в нашите критерии за еврозоната се появи нова дупка - този път бюджетен недостиг, фактически ще отложим влизането си. Отлагахме го към този момент няколко пъти, време е да си кажем, че се стягаме и довеждаме тази работа до дъно, както стана с Шенген ”, уточни Георгиева.
Относно рецензиите, които пристигнаха от Българска народна банка към Бюджет 2025, ръководещият шеф на МВФ уточни: „ Това не се случва постоянно и съгласно мен се случи обективно по една единствена причина. В Европейската централна банка работят доста добре с Българската национална банка, Комисията също работи добре с Министерството на финансите. Изградиха се упования, че най-накрая ние ще преодолеем едно само ограничаване, което имахме - инфлацията, и в този момент се изправяме пред риска да има и ново ограничаване. Затова Българска народна банка сподели: „ Внимавайте, дано да сме по-реалистични ”. Да, може би приходите ще се усилят. Да не забравяме, че ние желаеме да ги увеличим с еднократни дейности, а не със систематична политика за увеличение на приходите ”.
По думите ѝ в Европа има схващане за това, че би трябвало да се вкара повече динамизъм в европейската стопанска система, в случай че тя желае да се състезава сполучливо с тези, които са по-добре от нея през днешния ден.
„ Глобално, растежът през тази година е относително резистентен - 3,2%. Предвиждаме 3,2% за идната. Видяхме, че американската стопанска система се показа по-добре, в сравнение с ние чакахме при започване на годината. Докато европейската се показа малко по-зле, в сравнение с бяха нашите упования. Защо? Каква е разликата сред Щатите и Европа. Най-вече три неща ”, изясни Георгиева.
И разясни: „ Първо - Съединени американски щати имат енергийна самостоятелност, достъп до относително по-евтина, изобилна сила. Европа, изключително след войната в Украйна, трябваше да се приспособява към нова енергийна действителност. Погледнато в профил - европейците могат да се гордеят с това, което реализираха. Толкова бързо да се пренасочат от огромна взаимозависимост от Русия към относителна непоклатимост в енергийния пазар е значително. Това обаче остава по-сложна тематика за Европа. Второ - Съединени американски щати имат финансови пазари, които работят доста по-интензивно, в сравнение с тези в Европа. Старият континент разчита повече на банковата система, до момента в който Съединени американски щати - на финансовия пазар. В този финансов пазар в Щатите има елементарен достъп до рисков капитал, което значи, че нововъведенията там се трансформират в компании, а фирмите стават световни водачи доста бързо. Това в Европа не се случва. Ние нямаме тази сила. Третата разлика - в Съединени американски щати има голям достъп до човешки капитал. В Европа ситуацията е по-сложно. Ние сме по-бързо остаряващи и към момента не сме си решили тематиката за това по какъв начин ще можем да осигурим работна ръка за нашата стопанска система. Такава, каквато новата стопанска система, която е доста по-технологично подвластна, изисква ”, е нейното експертно мнение.
„ Светът се трансформира доста бързо. Виждаме по какъв начин трансформацията на стопанските системи подвига някои нагоре и смъква други. Европа има голям капацитет да резервира ролята си на мощен фактор в международната стопанска система, единствено в случай че си реши проблемите. Надявам се, че огромните стопански системи в Европа ще преодолеят техните лични ограничавания и ще намерят път към това да са още веднъж водачи в растежа в Европа. Дали това ще стане през 2025 година - ще забележим. Възможно ли е да стане - несъмнено. Това, което мога да кажа от наблюденията по света - има цикличност. Това, което трансформира траекторията на страните, е решителността да се оправят с проблемите, каквито са, а не каквито ни се желае да бъдат ”, заключи ръководещият шеф на МВФ.
Припомняме, че Кристалина Георгиева зае 13 място в тазгодишната ранглиста на „ Форбс ” за най-влиятелните дами в света. „ Това демонстрира, че когато се работи съществено, има резултати и те се признават. Разбира се, това е самопризнание освен за мен, само че и за целия екип на МВФ, за многото работа, която свършихме в интерес на световната икономика през тази година ”, показа тя.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ